Строителство

Човек основателно би си задал въпрос защо обзора ми започва от строителството? Ето защо. При съвременните педагогически изисквания за уредбата на едно добро училище, създаването на материална база – подходяща сграда, оборудване и помощни аспекти – е вече един основен проблем. В последните години със своята материална база девическата гимназия бе изпаднала почти в кризисно положение и влошено здравно състояние на ученичките.

Това наложи предявяване от гимназията искане да се построи ново училищно здание, което бе подкрепено и от гражданска акция и позоваване на дарението на Нанчо Попович за постройка девическо училище. В резултат на това бе започнат строежа на нова сграда. В началото на учебната 1938/39 т. бе изградена само централната част на сградата, така с общо 16 класни стаи, 4 помощни (дирекция, канцелария и други) и един празен избен сутерен, без пароотоплителна инсталация и котли, без подновена учебна класна покъщнина – чинове, катедри, маси, чертожни дъски и др. кабинетна и канцеларска покъщнина). При това положение новата сграда не можеше да побере всички класове на гимназията и затова 4 паралелки от горните класове първите две години останаха в старата сграда, наедно с трапезарията и др. складове и помощни помещения. При това положение построената част от гимназията стоеше сред голата поляна, без ограда, дворно ограничение, на която още стояха необитаеми стари сгради и дворни бараки и клозети на още неотчуждени жилищни места на частни стопани, които упорстваха да ги освободят. и така като огледах положението със строежа и ходът на нещата, оставени на грижата на бюрократизма, разбрах, че ми се полага една тежка, но крайно необходима длъжност – да се нагърбя с грижата на домакин и стопанин.

Работа без грижа на домакин е безстопанствена и осъдена на неуспех. Но трябваше да се предприеме и поддържа състояние на повишено внимание, грижи и постъпки. Работите вече не търпяха задръжки. Строежът на сградата и инсталации, и оборудване се извършваха по кредитите на МНП от М-вото на благоустройството и разни негови поделения, а някои работи дори и по стопански начин чрез местни мероприятия. За това трябваше да се мобилизират всички помощни възможности, шуменската официална и неофициална общественост и най-вече двете министерства. За това с решение на учителския съвет и при пълно съгласие на родителско-учителския комитет при гимназията се определи на 23 април 1939 г. да се проведе тържествено освещаване и откриване новата сграда на гимназията (макар и незавършена) и подареното от родителския комитет знаме на гимназията с лика на Нанчо Попович, като за тържеството бъде специално и лично поканен Министърът на народната просвета.

На уречената дата тържествето бе проведено напълно по изработената програма с участието на 2000-но множество учещи от двете гимназии в града и множество родители и граждани. Тържеството се проведе на обширния двор пред украсената фасада на новата сграда в средата с големия художествен портрет на дарителя. Религиозният обряд по освещаването извърши протосингела на Варненско – преславската метрополия Наум, по пълномощия на стария вече митрополит Симеон и произнесе вдъхновено приветствено слово. Представителят на МНП Началникът на средното образование Григор Христов и от името на Министър проф. Богдан Филов също произнесе. Същият прие поднесеното знаме от председателя на родителския комитет г.С. Симеонов и го предаде на директора на гимназията В. Хлебаров, който също произнесе прочувствено слово за случая. Знамето се пое от знаменоските и понесе пред стройните редици на ученичките, посрещнато с неописуем възторг.

Тържеството е предадено в серия фотоснимки, приложени към настоящия архив. Като отклик на тази тържествена акция, скоро последва уверението на г. министъра на просветата, че се отпущат необходимите средства за пълното изграждане на новата гимназия и без забава. И това бе вече успех, но и едно задължение будно да следим и инжектираме изпълнение на строителството. В това отношение особено благоприятно бе отношението на Министъра на благоустройството нашия съгражданин инж. Дим. Василев, чиято заинтересованост и услуги бяха докрай най-ценната помощ за реализиране на строителните и вътрешно оборудващи мероприятия. За това връзките ни с министерството на благоустройството бяха усилено ползувани. Една от не малко трудните реализации още в началото бе да се принуди безпаричната шуменска градска община да извърши необходимите благоустройствени работи около нашия строеж, а именно: да освободи целия отреден за гимназията квартал от още неотчуждените частни имоти; да постави на окръжаващите улици бордюри и тротоари и паважа с местни павета водещите в гимназията улици – “Кирил и Методи” и отвеждащата към центъра на града.

И така наистина квартала (блока) на гимназията се оформи и благоустрои, като премахна и неспасяемото замърсяване на нанисане в училищната сграда на уличната кал. В реда на строителството и оборудването на новата сграда бе още неизвършената инсталация на парното отопление. В резултат на непрекъснатите и настойчиви постъпки М-вото на благоустройството изпрати, за щастие, един млад машинен инженер, който се указа бивш ученик на тукашната гимназия и с открито желание да ни направи всякаква услуга във връзка с инсталираната инсталация. “Господин директоре, кажете си сега желанията за изменения или нови предвиждания, за да ги предвидя в този план за изпълнение”. И аз изказах намеренията на училищната управа да обзаведе ученическа баня в помещенията на сутерена на сградата – западно от парокотелното отделение. И наистина той прие и състави план за пароотоплителната инсталация на банята, с доставка на 1000 литров бойлер и по негово предложение един допълнителен малък парен котел, който да обслужва само банята. Но за изграждане и устройване на самата баня потърсих съвет и съдействие от М-вото на благоустройството, респ. отделение “Канализация и пр.”. Началникът на това отделение, младият инженер шуменецът Младен Ганчев прие и включи като обект по своя ресор и разходва по направата на банята около 100 000 лв.

Строежът се извърши по стопански начин като се използва известен специалист по строежа на такива бани. Така нашата баня бе готова: от едно голямо квадратно помещение – къпалня, в бели плочки, с 10 курни и 4 душа и никелирани прибори, едно малко помещение за бойлера и учителска съблекалня и една широка стая – обща съблекалня. Във връзка с пароотоплителната инсталация се срещнахме с едно грубо недоглеждане в плана на строителството, като не са оставени ниши за радиаторите. Поставихме въпроса под тревога. Изправлението скоро дойде чрез изкопаване на нови ниши в здравите зидове. А за прикритие пред тях се направиха изправени красиви дървени скари. Една от спешните строителни работи на гимназията бе направата на специална каменна и с железни перила ограда на предния обширен двор на училището. Въз основа на предвидения кредит за такава от 100 000 лв бе отдаден строежът й на търг и възложен на една строителна кооперация.

Предприятието не можа да осъществи строежа въпреки отсрочките, които му се правеха и договорът им анулиран, но оградата непостроена. Повече от година време бе изтекло и строителството бе чувствително поскъпнало, та за нов строеж ни трябваше двойно по-голяма сума и то без отсрочка. А ние толкова пари нямахме. Указа се обаче, че в частна банка в Шумен има внесен някакъв фонд от около 80 000 лв на бившето закрито вече, турско педагогическо училище. Изискахме и бе прехвърлена на сметка строежа оградата на гимназията. С тъй увеличената сума се реализира строежът по стопански начин, под ръководството на техническия такъв от областното инженерство Харалан Стоянов. Той бе и родител на ученичка от гимназията. Благодарение на неговия доброволен ангажимент, амбиция и усърдие гимназията се сдоби с прекрасна ограда.

От пътната врата до стълбището с входа на гимназията водеше вече един широк плочник, удобен и за ученически сборове като чист терен. Нека отбележим, че и задният обширен до ул.”Априлов” двор на гимназията също бе ограден, но с бодлива тел. От вътре на нея бе насаден храстов пояс от бодлива гледича. И тук бе вложена бeзвъзмездната помощ на лесничея от горската инспекция. Плочникът вече разделяше предния двор на части. Западната част с щедра доброволческа помощ превърнахме в хубава паркова градинка с розаум, а източната половина остана за втори етап. Обаче междувременно я изорахме с помощта на доброволна ученическа бригада и насадихме с лук. Приходът от неговия плододобив (който се изкупи от ученическия кооп. стол) бе внесен във фонда за бедни ученички. Това бе и опит за ученически трудови бригади. През 1940/41 г. бе извършен строежът на източното крило на гиманазията, а непосредствено след него и постройката на отделната сграда за салон за физкултура, преграждаща северната страна на строителния квартал.

Тези строежи ме ангажираха в постоянен надзор и поддържане връзката с М-во и областните инженерни служби и най-вече във взаимно сътрудничество и възможни взаимно подпомагания с предприемача. Ето един човек, който игра благоприятна роля за успешната реализация на нашите строежи. Наемател на строежите ни бе един млад Софийски предприемач (трънски майстор) Пешо Томов. Той имаше наети и други строежи в града, като новата сграда на учителския институт извън града и едно триетажно отделение на Окръжната болница и за това държеше за името си на добър строител и добросъвестен предприемач. Благодарение на това разбирателство се направиха и някои мероприятия, подобрения или даже планови изменения в строежите. Най-напред с наше съдействие той получи разрешение и до града в местността “Бялата пръст” устрои само за едно лято временна тухларница, в която изработи необходимото му голямо количество тухли и осигури срочното изпълнение на строежите. По-доброжелателско подсещане от майстора предприемач бе установено, че долният етаж на източното крило е планирано да се строи като вземенна изба със зидове и стени, зидани от местен варовиков камък, чиято шупливост създава постоянна влага и следователно прави помещенията нехигиенични и негодни не само за обитаване, но и за каквито и да е сервизни служби.

Със съгласие на предприемача при условие за много кратко време строежът бе задържан за получаване на екстрено поискано направо от М-ра на благоустройството планово изправление. Така се осъществи изграждането на етажа с тухлена зидария и се получи един прекрасен приземен етаж, защото поради снижение на терена той се оказа на 20 см над уличното ниво. И в него след завършване строежа се уредиха важни сервизни и домакински уредби: в голямата зала де помести изрядно обзаведения ученически стол, с модерна кухня и трапезарията за бедни ученички, също се настани и добре уредената туристическа спалня.

С изграждането на източното крило се даде възможност да се поберат напълно всички класове и служби, като в него се развиха и кабинети, и лаборатория по химия, по естествена история, по физика и амфитеатрална зала за прожекция. Проектираното създаване на рисувална зала, музикална зала с подиум за репетиции и музикални продукции, както и библиотека с читалня, оставаше да се осъществят с изграждането на западното крило на гимназията. Построеният през 1041/42 г. салон за физкултура представляваше отделна от общата сграда комплексна постройка, състояща се от един обширен театрален салон с паркетен под, малка сцена и галерия и две обслужващи помещения – съблекалня гардероб и умивалня с душове. Но голата сграда не е училище.

За това се насочихме към оборудването й. По специално изискан кредит бе направена в сградата ламперия, като бяха облицовани коридори, стълбища и някои помещения с красиво изработена ламперия от полиран бряст. Коридорните закачалки бяха заменени също с брястови гардеробни шкафчета за горните дрехи и обуща на ученичките. Те бяха изработени по даден ни модел он М-вото на просветата. За цялата гимназия бяха изработени 900 броя такива, за около 900 000 лв тогавашни. Най-съществено от тези мероприятия бе подмяната на училищната и учебна покъщнина с нови чинове, маси катедри и черни дъски. Всичко бе направено по изработени в МНП нови и модерни модели. Катедри и чинове се изработиха за оборудване на 24 кл. стаи. Материалът за изработката им бе първокачествен варен бук, който с голяма грижливост бе издирен и изкупен от предприемача направо от производителя. Но за това пък след изработване и подреждане всяка класна стая се изпълваше с нахлула през украсените с бели щори и пердета обилна, но спокойна светлина и от кехлибарено полираните чинове се излъчваше чистота и свежест. И това като, че ли внушаваше респект и уважение, та и след години остават опазени, без драскотина или писмено петно. Нима това не е внушена дисциплина?

Краткосрочното изпълнение на горе поменатите за вътрешно обзавеждане мероприятия постигнахме като ги възлагахме не на едно предприятие, а разхвърляхме по части на няколко, обикновено местни занаятчийски предприятия, но за кратки срокове. Осъществяването на всичко това обаче, бе свързано с най-проблемния въпрос – парите? И понеже никога не бивахме удовлетворявани с редовен специален кредит, а обикновено с недостатъчно такъв, ние се обръщахме към неопределено сигурния източник – върнатия към края на всяка година кредит по известния §20 – поддържане и ремонт при М-вото на благоустройството. Отпусканите на училищата за всяка бюджетна година кредити трябваше в края на годината до 20 декември да бъдат отчетени и неразходваните суми върнати. И понеже много от училищата не усвояваха напълно лимитите си на горната дата се регистрираше по този § свободен остатък – някога твърде значителна сума. Това е и обекта на нашето присягане.

Тука е и тежката задача да изготвим оправдателни документи за още некредитирани и само проектирани мероприятия и да ги отчетем в горния срок. И резултатно успявахме. Но всичко това носи и един риск макар и разумен, за това и оправдан. Към края на този период до 1944 г. остана да се дострои само западното крило, което имаше отпуснат кредит и отдадено на предприятие, но в строежа бе достигнало до първа бетонна плоча, та довършено през следващата година.

Така бе оформено строителното каре на сградата, с вътрешен квадратен двор плочник. Още изключвайки незавършеното западно крило напълно изграденото – централна част на юг – фасада, източно крило на север големия салон за физкултура, със съединителни перголи. От пред на голям двор парк-градина и от зад на север още двойно по-голям, тогава разкопан за траншеи-скривалища от ПВХО. Така блокът на гимназията бе включен между 4 улици. Вътрешно бе напълно обзаведена с кабинети и лаборатории и напълно обновена училищна покъщнина, поради което бе окачествена от педагог като осъществена тяхна педагогическа мечта – съгласно най-съвременните педагогически изисквания. И всичко това до тогава струваше разходване около 17 милиона лева тогавашни.