9700, гр. Шумен, ул. “Кирил и Методий” 68, тел. 054 / 850 23 | info-2700221@edu.mon.bg
Класово учебната работа, обучението, е главната работа, основната функция на учителя в училището. От нейната ефективност зависи и действителния образователен резултат. За това с встъпването н този период от развитието на гимназията и при новосъздаващата се материална обстановка следваше и се възприе и предвиждане от съвременната педагогика усъвършенстване и подобряване на учебния процес. За това най-напред решително бяха отречени старите практики на заучаване урок по учебника от тук до тук, догматичното предаване на урока и тебеширено схоластичното преподаване, като анахронизъм в съвременната училищна практика.
Така в провежданите методически събеседвания в учителския съвет се оформи схващането, че е необходимо да се повиши тонуса на класово учебната работа, да се одухотвори и обогати урочната работа в клас, така че тя да създава интерес и любознателност у учещите се. Чрез прилагане на разни методически форми и похвати да се засили активното участие на всички ученици в класовата учебна работа, така че усвояване на знанието да става още в клас, а за работа в дома да остава само припомване и разясняване със създаване на запаметяващи асоциации, и по такъв начин се ликвидира веднъж завинаги с непосилното домашно четене – със зубрачеството, станало синоним за момичето ученичка. Та примери за прокарване на такива прогресивни тенденции при обучението в шуменските класни училища ние имаме даже още от предосвобожденското минало.
Да си припомним писаното от ученика на Панайот Волов Жечо Павлев. “Волов беше чуден човек и много добър учител. В час по физика той допълваше и да разказва за чудни нови открития, за плаване под вода, за летене във въздуха и прочие”. За такива методически свидетелства и тетрадката по химия по записки на Волов. Но най-голямо значение за усвояване на този методичен курс на активно обучение указа създадената материална база с обзаведени кабинети и лаборатории, която сама по себе си разграничаваше и определено подкарваше учебната практика в руслото на такова методическо обучение. Този процес се извършваше постепенно според осъществяване на материалната база. А това осъществяване завърши едва през 1942 г., когато бе завършено източното крило на гимназията, гдето бяха настанени спец. кабинети и лаборатории.
Химията е експериментална наука, но в старата гимназия макар да е имала шкаф с показни химикали, едва ли някога е осъществен учебен експеримент с учениково участие. За това в начало след влизане в новата сграда временно се уреди в източния ъгъл на сутерена една подходяща голяма стая с голяма експериментална маса по химия, напълно пригодна за уроци по демонстрационния метод. И чак през 1942 г. в току що завършеното източно крило в две обширни класни стаи бе обзаведен кабинет по химия от лаборатория с всички инсталации, стая за аудитория и малка стая кабинет на учителя със сбирка. Но това беше вече послесната учебна година с редовни занятия, в които можеше рационално да се използва кабинета за съответна методическа работа по химия.
По същия начин бе обзаведен и кабинета на естествена история, за който веднага бяха доставени 10 микроскопа, които осигуряваха индивидуалната лабораторна работа на ученичките. Пак там в едната от големите крайни зали с една помощна за учителя бе построен кабинета по физика. Другата голяма зала в крилото бе устроена в проекционна зала, която бе снабдена с един голям проекционен апарат – епидиаскоп и един малък кинопрожектор за прожектиране на тесни учебни филми, каквито тогава вече бяха почнали да се произвеждат и доставят. Без да си правим илюзии всичко това беше най-реалния принос за успешни методически активно обучение по съответните учебни предмети. Но всичко това вече задължаваше учителите в учебно методическата им работа.
Резултатите и успехите на тази методическа учебна работа в училището се определят от поставените оценителни бележки на учениците по отделните учебни предмети. Тази деликатна и изискваща много внимание и добросъвестност работа се извършваше от учителя в протичане на обучителния процес чрез урочни и въпросни изпитвания, писмени класни работи, поправителни и др. изпити и най-накрая на курса чрез окончателния зрелостен изпит пред комисия. Но особено желателно е ползване за поставяне оценителна бележка на активното участие на учениците в учебния процес. Така формално се отчита изобщо успеваемостта на обучението.
По рано, още в моето ученичество у учениците (особено у момичетата), разбиране, че се учи за знанието и учителя може да пише само шест на този горе, пет – на учителя, а четири на добрия ученик. Но в последните десетилетия, пък и до последно време поради настъпили особени обществени промени, които установиха бележката от училищния диплом за критерий за настаняване и бъдещо реализиране на младия човек, за постъпване във висши и специални училища, а от там и за настаняване в живота промениха и ученическите разбирания, а именно че учението е за бележката. Това измени и учениковото отношение към учебната работа, откри нови проблеми между дома и училището, и нови отношения между родители и учители.
С това се настани в нашите училища един специфичен режим и климат – бележкарството. Понякога неговите прояви са и доста остри. Ето един случай и от последно време: родителка, иначе културен човек с много добро обществено и служебно положение, на ученичка от VІІІ клас на края на учебната година се явява в училище и без какво да е стеснение заявява пред учителите, че бележката на дъщеря й (наистина силна ученичка) за завършване на основното й образование не само трябва, но иска да бъде без всякакъв отстъп пълно отличие, защото без него е изключено отиването й нагоре. Такова бе още положението през седемдесетте години, но не по-друго от това бе и в четиридесетте години на бившата Нанчова гимназия. Да повторим и тогавашен случай.
Явява се в дирекцията на гимназията родител, гражданин с високо обществено и военно служебно положение, който поради преместване на мастослуженето си в Шумен идва да приведе в нашата гимназия и дъщеря си, ученичка от горен клас, като преди всичко прави недвусмислена уговорка за бъдещата й бележка за пълно отличие, което в последствие и напълно си я получи и завърши випуска 1941 г. като първенец по успех, но начинът на постъпване на родителя бе един вид опит за предумишлено влияние и натиск. За това и аз направих също тъй твърдо и решително възражение, че въпросът за бележките в училището не е въпрос на предварително и изобщо на договаряне и че бележките зависят първо от способностите и трудолюбието на ученика и от добросъвестността на учителя, в която не следва да се съмняваме. “Днес когато училищната оценителна бележка е станала от решително значение да си търсим хляба и настаняването в живота, дайте ми шестицата, пък всички други съображения не ме интересуват.
За това обърнах внимание да бъдат внимателни при оценката си на още непознатата им ученичка и не й навредят на пълното отличие!” – приключи той. И интересно е в тоя случай да отбележа, че няколко години след това горепоменатия родител вече заемаше важен пост в М-вото на народната просвета, без да подобри неблагодарния статут на изпитната и дипломна бележка за образователен ценз. И до известна степен това състояние на нещата се превръщаше в един вид и спортно състезателно домогване до високата бележка, което не разчита само на количественото и качествено знание, но и на шансовете. А пътищата на тия шансове са не винаги достатъчно почтени и тука е моралното заболяване.
Със задоволство трябва да се констатира, че предприетите мероприятия за разяснение пред учителите и пред родителите за сътрудничество в бележкарския проблем бе силно смекчен м гимназията. Особено в защита на учителите срещу налагането им на нежелателни давления. Безспорно силно подобряваната и подобрена учебно методическа работа и бележковият ценителен критерий бе повишен и към оценките се прилагаше известен периодичен контрол от директор и учителски съвет. По такъв начин бяха избегнати и недоволства за недобросъвестни бележки. С това изобщо пък и бележките станаха скъпи. Но въпреки това през тези години, след като минеше естествената чистка на новопостъпилите в четвърти и рядко в пети клас, слабата бележка бе рядко явление, а в 7 и 8 клас – почти изключение. А средния годишен успех на тия класове не падаше под 4,5. Затова, съставяне мнение за добрата учителска работа по високите бележки само, трябва да се взема само под критичен обстрел. Ние знаем, че в края на краищата остава най-меродавна оценката на ученика.
И неговата признателност и благодарност са и най-голямата награда за учителя. Затова и без коментар ще представя една такава ученическа проява. Беше края на учебната 1942/43 г. Последен учебен ден и час. Ученичките от организация “Бранник” при гимназията, канят учителите си на прощалния им сбор по случай завършване на учебната година. (А той е бил програмиран за честване на учителите). В топлия обеден час на игрището на гимназията ги посреща едно стройно каре от повече от 400 строени ученички от организацията и още толкоз от неорганизираните в гимназията, т.е. присъствува целия ученически сбор на гимназията.
С обръщение към учителите ученичка, със сърдечно и съдържателно слово изразява тяхната признателност и благодарност, за всичко, което те са дали на ученичките си през изтеклата година. И завърши с малка песенна програма посветена на учителите. Тържеството неусетно стана мило и трогателно. И тази ученическа проява намери похвален отзив в местен вестник от осведомени граждани, а може би и родител.