9700, гр. Шумен, ул. “Кирил и Методий” 68, тел. 054 / 850 23 | info-2700221@edu.mon.bg
Освен по класово учебен път и за самодейност в гимназията са най-разгърнато използуват ученическите организации / дружества/ за развиване на най-разнообразна масово културна самодейност. Съществуващите ученически дружества в гимназията са от две категории: извънкласни, но само в училищния кръг дружества, обикновенно във връзка с някой учебен аспект, и втора категория ученически дружества, също от ученици на гимназията, но поделения на общонационални организации и с по обществен характер.
Към първата категория трябва да отбележим на първо място ученическото литературно дружество “Българка”, основано още в 1936 година, което наброяваше вече над 200 членки ученички. Под ръководството на учителката Евтима Петрова то развиваше твърде похвална дейност: развиваха се и изнасяха доклади и реферати на литературни теми и разглеждаха литературни произведения на нашата литература.
Дружеството усърдно подържаше една хубава традиция ежегодно със специално тържество да чествува деня на книгат, като в свободния следобед устройваше многолюдна манифестация из улиците на града с носене на плакати и лозунги и с песни напомняше на удвените граждани за забравената почит към книгата и на това колко много ученички могат да членуват в едно литературно дружество. Обикновенно от същото дръжество се излъчваха и подготвиха многото даровити девойки да изнисат на училищните прояви и тържества доклади и слова и прекрасно да описват своя вестник, за което свидетелствуват отзивите в местния печат.
Друго дружество от този род бе стенографското такова под ръководството на специалистката учителка Петинка Коларова. Понеже и аз съм стенограф, следвал и завършил с медал за отличие още първите стенографски курсове в Шумен от 1910-1911 година наедно с Коларова имах едно вродено задължение към стенографското дружество да съдействам и насърчавам неговата дейност за усвояване от по-голям брой ученички на това полезно писмо. Тук е мястото да споменем още един път за ученическия музикален кръжок и да повторим че той бе основан от 1940 година, на който бе предоставен да ползува доставения специален радиограмофон и богата дискотека от класическа музика за музикални демонстрации при изнисането на музикални беседи.
Последните обикновено се подготвяха от напреднали музикално ученички под ръководството на учителката Маринка Ненова. Ученическото туристическо дружество, което наброява около 100 души членове е едно от най-целевите и дейни ученически дружества в гимназията. До 1941 година то съществува като секция на тогавашния Юношески туристически съюз, но поради закриването на този съюз, секциите се вливаха в Браник. След обстойно обмисляне нуждата да остане в училището една напълно специализирана организация по туризъм и дотогавашното ученическо дружество остана да съществува и просъществува до край само като чисто туристическа организация като другите от първи тип. През цялото време на съществуването му негова ръководителка бе учителката Божана Железова – естественичка. Към втората категория организации при гимназията трябва да отбележиим: организация Браник при гимназията, от новосъздадената през 1941 година държавна организация на българската младеж Браник, след това ученическото дружество Червен кръст от националната организация младежки Червен кръст и най после ученическото християнско дружество от Съюза на християнските дружества.
Понеже държавната организация на българската младеж бе създадена през 1941 година, то и училищната организация Браник при гимназията бе сформирана същата година. За неин ръководител бе определена учителката по телесно възпитание Пепа Георгиева, която изпълнява тази длъжност до съществуването на организацията. Бързо в училището тази организация набра повече от половината брой ученички на гимназията и се оформи като една стегната организация със строга дисциплина. За да се избегнат какви да е външни влияния и прояви Браник при гимназията бе поставен напълно при училищен режим и контрол. Дейността и бе насочена предимно към физкултурна и културна дейност. Големите материални възможностти на организация Браник подпомогнаха и училищната организация да осъществи редица културни и физкултърни мероприятия, между които голям горски лагер и организиране на бригади на културна и помощна земеделска работа в селата и за подпомагане в земеделската работа на нуждаещи се селски семейства, чиито мъже са мобилизирани във войската.
В организацията бе запазен режим на родолюбиво другарство и социална търпимост, за да не се нарушава народностно прогресивния дух в нашето народно училище. Известно бе, че в училищната организация Браник са приети и навлезли да членуват и ученички с прогресивни убеждения. Затова получих строга бележка от високопоставено военно лице, че като директор съм допуснал училищната организация Браник да се “напълни” с комунистки. Обаче положението и за напред остана непроменено. В ония години от особено хуманно възпитателно значение се указа в дейността си не само гражданската световна организация Червен кръст, но още по специфично значение и за народностното възпитание на нашата младеж се оказа Младежкия Червенкръст, чиито секция бе и съществуващото в гимназията ученическо дружество Младежки Червен кръст. През въпросните шест години ръководителка му бе учителката Анастасия Лазарова. То бе едно от най-дейните и дисциплинирани друцества. Всички бяха униформирани с бели касинки и червенокръстки знаци и организираха санитарни отряди.
Минаваха редовни занятия по НВХЗ просвета и санитарска дейност. Участвуваха във всички помощни акции за нашите войници на фронта и за учениците в новоосвободените земи. Похвална беше и общокултурната им дейност, в която се отличиха с изнесеното театрално представление на пиесата “Мнимият болен” от молиер. Това бе ученическата организация, на която може би отделих най-много време и сили да им бъда полезен. Та най-отличителната му проява беше когато по време на евакуацията на населението от бомбардираната София, дружеството със свой червенокръстки отряд дежуруваше през време на всеки 24 часа на гара Шумен да посрещат пристигащите влакове и обслуцват открития от Червен кръст санитарен и питателен пункт на гарата. И тяхното похвално усърдие бе обществено признато. А за пристрастието ми към делото на Младежки Червен кръст и усилията да им бъда полезен бях удостоен от същата организация с орден първа степен Червен кръст. Скъп за мен, защото е даден от моите собствени ученици.
Друга организация от този тип в гимназията бе ученическото християнско дружество, създадено през 1936 година с ръководителка учителката Мара Димитрова. Последната го води до 1941 година, когато се пенсионира и замести от младата тогава учителка по старогръцки Вера Антонова, до края на учебната 1943-1944 година. Съгласно наредбите на Министерството дружеството имаше определен от църковната власт свещеник за духовен ръководител. За такъв бе определен културния и образован протоиерей Дошо Попвасилев. Дружеството бе многолюдна и дсциплинно стегната организация, с похвална просветна и нравствено човеколюбива дейност.
Създаването и подържането на тия организации бе в резултат на засилените под натиск на църквата за християнизиране на младежта и сремеж на същата за по-пряко присъствие и участие в нашите общообразователни училища. В последните години тези тенденции бяха не само засилени, но и възприети и от Министерството като политика. В резултат на това беше въведено в гимназията изучаване на религия /вероучение/ в 4 и 5 клас на гимназията, разбира се факултативно, без бележки. Първата година за лектор привлякох интелигентния баща и родител на ученичка Константин Цвятков. В следващите години за учители по религия биваха назначавани вече от Министерството с богословско образование не духовни лица към мъжката гимназия, а те допълваха часове в девическата. В съвремието ни, внисането на този учебен предмет в нашето реално общообразователно училище вече изглежда като анахронизъм.
Нещо повече. Като се имат предвид вече и открито изразяваните от известни светски и духовни / църковни/ среди мнения за някакво обществено отрицателно и антирелигиозно възпитание което се насажда на младежта в нашите училища и от българските учители, можеше да се допусне, че въвеждането на новия учебен предмет е вече и на едно настъпление срещу съществуващето в нашите реални средно общообразователни училища обучение в положителните науки и особено срещу природното знание и мироглед. И за да не се създадат и в научното съзнание на учащите конфликтни състояния, па може и недоразумения между учещи и проподавателя по религия затова, като имах предвид, че предмета е само факултативен и с неуточнена учебна програма, аз се осмелих още отначало да изразя пред лекторите предупредително пожелание да бъдат много внимателни в отбора на учебния материал, като се отърси от разни схоластични отживелици, да спрат внимание на етично възпитателната роля на религията и ролята на нашата национална църква в оформянето на нашата народност и държава и участието и помоща при нашето възраждане и в национално освободително движение; да не допускат никакво срещупоставяне на научното знание, което се преподава в гимназията; да следват научно педагогически подход. та нашите ученички не са вече даца, а достатъчно въоръжени с научно знание и разбирания.
За основанията на изказаните опасения говори и следния твърде изразителен случай, който ще предам без коментар. Беше вече в 1943 година, месец февруари – деня на обесването на Левски. По този случай християнските дружества в двете гимназии бяха организирали възпоменателно публично събиране със съответна програма в салона на читалището / Понеже става дума за християнските дружества, необходимо е тук да дам и предварителни изяснения, че в ония години при съдействие и на официалната църковна власт в лицето на Митрополит Йосиф, всички християнски дружества в епархията се бяха превърнали в прикритие на легионерската организация. Може би с изключение на дружеството при девическата гимназия – запазено до известна степен от това явление, за което директора си навлече известна неприязън, па неприятности/. На това събрание присъствувахме и двамата поканени директори – аз и колегата на мъжката гимназия Кирил Антонов. И така в пространното си слово изнесено в легионерски и патриотарски дух духовният ръководител на християнското дръжество при мъжката гимназия свещеник Хубанчев, гореш привърженик и поощрител на легионерството си позволи в наше директорско присъствие да подхвърли обвинението, че директора на девическата гимназия Хлебаров е въвел изучаването в гимназията на НАТУРОФИЛОСОФИЯ и внедрава съветска педагогия. И това зная беше обмислен и готвен удар срещу мен. И той не бе единичен, инцидентен, и не остана такъв защото имах вече сведения че са се намножили разни анонимни доноси. Така например през есента на същата 1943 година, при посещение в Министерството главния инспектор по музика Жабленски, с когото имах работа ме осведоми, че в Министерството е постъпило изпратено от Шумен анонимно донесение. че зад патриотичните си прояви аз съм се прикривал за да защитавам ученичките комунистки. И завърши с думите: ”може да е за по-добро”.
В 1940 година, тогавашната учителка по телесно възпитание Зографова, която се изявяваше като “голяма” патриотка и гонителка на ученичките комунистки, и с видимите си връзки с военни и полиция, си позволи самоволно да влиза на събрания на ученическото стенографско дружество и в присъствие на учителката му ръководителка да го разтурва, защото всички били комунистки. И за това си непростимо самоволие и от опасения за нежелани неприятности тя бе преместена.
От новото си местослужене Чирпан ми изпраща писмо със следното съдържание: “Господин Директоре, Най-после успяхте да се освободите от мен и сега вече свободно и спокойно може да защитавате вашите ученички – комунистки. П. Зографова” /По сведение в следващите години горната учителка се е проявила в Чирпанската гимназия, като в услуга на полицията е разкрила някаква ученическа конспирация, за което пък е бил дисциплинарно уволнен директора на гимназията, мой колега?/.