Общо културна дейност и прояви

В един сборник от студии на унгарски учени по проблемите на съвременното научно-техническо развитие и училището писаха, че “на това развитие и предимно на реалните науки се дължи живота да бъде добър и дори охолен, но в същото време този живот има нужда от обща култура за да бъде приятен”. А за да не бъде развитието на обществения човек едностранчиво, трябва да се обърне внимание към разработване на неговите душевности и хуманистични склонности. И в това се открива едно широко и благодатно поле за работа на училището. Тъкмо на тези основни разбирания и насоченост бе основано и осъществяването на глобалната учебно възпитателна дейност на гимназията през тоз шест годишен период на нейното развитие.

Строго разчетно програмираната осъществявана в училището научно методическа работа не може да удоволетвори широките изисквания за възпитаване и насаждане на обща култура и създаване на културни навици у учещите. Напротив тя се нуждае за разширение научния кръгозор и обогатяване с научни знания и разчита на принос от извънкласна дейност.

С това се откриваше едно поле за широко и разнообразно действено, а не проповедно, на културни прояви – общо гимназиални и самодейно ученически /дружествени и индивидуални/, с народностно възпитателен и естетично възпитателен характер. Като твърде характерни и поучителни за бъдещето, ще се помъчим, както по памет, така и по приложена архивна документациянякои от тях в този раздел на обзора ни.

Народностното възпитание, както по идейни разбирания, а особено по непрекъснатите министерски изисквания и постоянни нареждания, в ония години беше поставено като задача номер едно на общообразователното ни и винаги по дух и традиции народно. Затова години наред този въпрос бе постоянно докладван и разискван в съвети и научно-педагогически конференции. Особено как обучението, уроците по всеки учебен предмет да се използува за провеждане на този възпитателен аспект. Защото се оказа един много деликатен проблем.

Имаше опасност от едно извращение, поради неразбиране или друга слабост на учителя, урокът да загуби от научната си стойност и да се превърне в пропагандно или плакатно празнословие, като следния “невинен” случай: учител изписа урока си по естествена за поповото прасе и за да изпълни патриотичното си задължение, завършва урока с думите – “и чрез поповото прасе за България”? И затова в гимназията това народностно възпитание чрез обучението също тъй усърдно се провеждаше но сдържано и умело методически вплетено в урочния материал, при което урокът запазваше научно въздействащата си сила.

Специалните културни мероприятия в извънкласната учебна дейност обаче се оказаха по-ефективни. Нека на първо място отбележим за въведения и неотстъпно изпълняван седмичен, а всеки понеделник сутринта преди занятия, културно-патриотичен сбор, особено осмислен ритуал, който ученичките за краткост и израз на някакъв символичен израз, нарекоха обряд. Случаят не беше съвсем нов за училищната културно и патриотично възпитателна работа на училището, като забравената вече “ведрина”.

Едно е вярно, че когато у мен се оформяше това решение за използване и ритуала като възпитателна форма пред мен се явяваше като жив споменът от вече останало далеч време на ученичеството ми в първоначалното училище. Подранилите за да има време за игра, деца – ученици вече изпълваха с шумната си глъч неголемия училищен двор, когато медногласния училищен звънец /Ах, този незабравим училищен звънец!/ ни свикваше на сбор. Ние двата класа /тогава наричани отделения/ бързо се нареждахме от двете страни на входното каменно стълбище, на също тъй каменен плочник, наредени двама по двама в две насрещни редици. По знак на дежурния учител, двугласно или тригласно запявахме указана, а понякога и по желание, маршова училищна или войнишка песен, непрекъснато марширувайки на място. След това по команда все тъй с песен на уста и маршова крачка и повишено настроение учениците влизат в класните стаи. Скоро пред нас застава едрата фигура на обичаната ни учителка на отделението Гинка Пушкова, чиято блага, но широка майчинска усмивка и гърлен полумъжки глас, а понякога след като като милувка нейната голяма но мека плесница заруменеше бузката на някой палавник, внисаше в отделението мир и готовност за работа.

Тогава само радостно изживявах, но педагогическия смисъл не осъзнавах и не разбирах. Но сега? – След отпускането от свободния ден и пред започване на сериозните учебни занятия да се подтегне физкултурната дисциплина, да се повиши оптимистичната емоционалност, оцветена от чувство на родолюбие и да се създаде у учениците духовна наслада и готовност за следващата сериозна работа. И така всеки понеделник около половин час преди занятия ученичките безотказно и най редовно се стичаха на този седмичен сбор, който се извършваше или на плочника пред главния вход на гимназията при хубаво време, или в големия хол с коридорите му на втория етаж – при лошо. Церемонията започваше обикновено с изнисане на знамето на гимназията, нашата училищна реликва и символ на просветата. Изсвирване или масово изпяване на химните.

Масово произнасяне, като хорова декламация специален, изпратен ни от Министерството оброчен текст за отечестволюбие. Понеже всеки седмичен сбор биваше посветен на някое важно народно събитие, празник и чествуване на видни народни дейци и историческо събитие, то на всеки сбор се изнисаше, почти изключително от ученичка кратко слово по същия повод и завършваше обикновенно с хорова песен и декламация. Зачестиха случаите, когато се приключваше с хоровото даже масово изпълнение на песента Мила Родино, която тогава още не беше националния ни химн. Неоспоримо е вече, че туризмът по своята същина е извор и школа на родолюбие. Затова гимназията го по възможност и условия използува както в програмен и планов аспект, така и като ученическа самодейност, насочена предимно към опознаване на родния край. И тя, въпреки много обективни затруднения, особено от материално естество, които са спънка както за осъществяване на многодневните и далечни екскурзии и тяхното по масово посещение.

И все пак е успяла да осъществи и показателни за постиженията и случаи, като ежегодно практикуваните и осъществявани посещения на старините Плиска, Мадара и Велики Преслав, масовото на цялата гимназия посещение поклонение на националната светиня Мадара, многодневни екскурзии до Търновград, Рилски и Бачковски манастири и даже до Рила и Пирин. И това е също принос към народностното възпитание на нашите ученички. Наред с народностното възпитание е вървяла и грижата за естетическото възпитание на нейните ученички. То е едно от основните изисквания на общата култура. Да се създава усет и чувство към красивото и съвършенното и стремеж към постигането им основна грижа се полага пак на училището. И в това отношение нашата гимназия безспорно има завидни и видими успехи. И първият и най-голям принос в това отношение има от осъществената материална обстановка прекрасна слънчева училищна нова сграда с изискан вътрешен порядък, красиво и вътрешно и външно архитектурно строене и обзавеждане, светли слънчеви класни стаи, ред, чистота и украса. И казваха тогава, че в такава среда не могат да не растат и цъфтят само красиви цветя и затова личало и по външна представа на нашите ученички тяхния порасъл културен облик.

В педагогическия аспект за осъществяване на естетическото възпитание на ученичките в гимназията е направено почти всичко, което се изисква от най-съвременните научни изисквания за постигане идеала – здраво, хармонично развито и красиво тяло. Сведенията от общи профилактични и други медицински прегледи и педагогически анкети бяха много добри. В този педагогически аспект се отдава най-ефективна роля на изкуството: театър, художество и музика. В миналото е имало не един почин в шуменските училища да влезе театъра в дейността на училищата, макар като чисто ученическо явление. Но те бяха съвършенно идентични и не оставиха каква да е следа. Те не бяха официално подкрепени и невключени в дейноста на училището.

Наред с проявените артистични качества на всички вземащи участие в пиесите ученички и ученици, като изключително важно се явява откриването и на две театрални дарования у учениците класици Коста Донев и Петър Слабаков, които след завършването на гимназията се посветиха на своето призвание, като първият стана режисьор и преподавател в ВИТИЗ, а вторият е много известен театрален и кино артист. Затова в нашите бъдещи планове се заложи проекта за създаване на една по-постоянна ученическа театрална сцена в гимназията. Но за пример да посоча и най-добрият пример за изнесените театрални представления. Това беше през 1942 г. изнесеното пред учениците на ученическото дружество Младежки червен кръст при гимназията театрално представление на пиесата Мнимият болен от Молиер на френски език, благодарение на това, че ръководителката на дружеството Анастасия Лазарова бе и учителка по френски език в гимназията. Материално добре оборудвано от организацията, но и изнисането на пиесата бе едно безукорно добро постижение. Друг аспект в гимназията за естетическото възпоитание е рисуванието. Рисуванието като учебен предмет е включен в хорариума на нашето общообразователно училище от всички степени още отначало на създаването им.

Под педагогическото схващане, че рисуванието е езика на децата, рисуванието бе практикувано като една основна педагогическа деятелност в предучилищното и първоначално училище. До известна степен това се стазваше и в прогимназията. Но не така беше в гимназията, макар да беше въведена с един седмичен час. Тук рисуванието минаваше за категория технически, без участие в матуритетните оценки и затова и учащите го смятаха от предметите втора категория, пък и в грижите на училището непълноценни, дори изоставено. При това положение за извънкласна работа с по-изявени или доказани способности за развитие в изобразителното изкуство то за поука тук трябва да отбележа един пример на изключение.

През това десетилетие в Шуменската мъжка гимназия бе учител по рисувание даровития художник Никола Бояджиев. Той, скромният, но трудолюбив учител се указа твърде добър педагог в своята област, който можеше да заинтересува и създаде интерес и дори обич у своите ученици към това изкуство. Често ги извеждаше или сред природата, или из града и сред хората за наблюдение и скициране обекти от натура. Често спохождаше и по домове и квартири някои ученици, проявили по-голям интерес и дарби към рисуването, които работят и у дома си, за да им помага и насърдчава. И аз зная един такъв негов ученик, който не стана професионален художник, защото завърши друга специалност, но в своето художническо хоби стигна до участие в изложби на самодейци, па даже и самостоятелно. Без да преценяваме предстоящето състояние, както на всички предмети, така и на рисуванието, с поемането на новата гимназия се разбра, че престижа на учебния предмет рисувание трябва да се повдигне, на ученичките трябва да бъде внушено, че няма важни и маловажни учебни предмети, независимо от значението, което ни се отдава при крайната оценка, че и за рисуванието трябва да се отдели толкова внимание, колкото всеки друг предмет, защото всеки от предвидените учебни предмети в учебната програма имат да постигнат специфична педагогическа задача и че от педагогическо гледище учебният предмет рисувание е необходим. Под това възпитателно въздействие бе поставена работата по рисувание през целия отчетен период.

Може би това даде възможност на гимназията още в 1940 г. през месец март да уреди и открие в салона на Популярната банка в Шумен публична художествена изложба на двамата свои ученици от класическия отдел проявили се като художници-самодейци Павел Попов и Димитър Попов. Но за нея да оставим да говори отзивът на техните съученички, печатан във вестник “Светилник” от същото време /издание на ученическото литературно дружество при гимназията/. Но освен този случай, за редовна извънкласова дейност по рисувание, с уреждане на кръжоци и курсове за ученички, показали известни дарования и по-големи наклонности към изобразителното изкуство, не бе осъществена. За такава се изискваха и по-особени възможности.

Затова управата на гимназията включи в своите строителни проекти, в новостроящето се западно крило на новата гимназия обзавеждането, наред с музикална и рисувална зала, подходящо устроена и оборудвана за специална работа и в същото време украсена като изложбена зала с модели от най-разнообразна живопис.