9700, гр. Шумен, ул. “Кирил и Методий” 68, тел. 054 / 850 23 | info-2700221@edu.mon.bg
Двата най-важни фактора в изграждането възпитанието на учащата младеж. Затова, за да има резултатност във възпитателната работа на педагогически ръководещият я –училището, между които трябва да бъде установен синхрон, чрез взаимна осведоменост и разбирателство, ръководено от любовта към сина, дъщерята – ученика. Затова в гимназията бе възприет и прилага курс на разширено и задълбочено общуване на учителите с ученичките, до установяване на непринудено приятелство, при пълно спазване на педагогическата дистанция учител –ученик.
Потвърждение резултатите на това намериха непринуден израз на уважение, скъпи спомени и обич към бившите учители живи и починали на ученичките от випуските на тези години в устройваните юбилейни тридесет и четиридесет годишни срещи. В развитието на този аспект гимназията спазваме редовното и смислено провеждане часа на класния наставник. Подържаше се провежданбето на посещението на класния наставник по домовете на ученичките, погрешно наричани ревизии, които писмено отчитаха и резултатите им докладваха и обсъждаха. При тия посещения се осъществяваше и едно по-интимно общуване на класния наставник с ученичката и нейния родител или настойник. Не едно признание от страна на родителите свидетелствуват очакваното, желано и отчитаното за почит посещение, особено от майките. На първо място общуването с родителите се осъществяваше чрез програмно провежданите класни подителско учителски срещи.
Практикуваха се и лични срещи на класен наставник или директор с родител или настойник, повикани за обсъждане дисциплинарни провинения на ученички. При тия случаи се целеше постигане на единомислие и съгласуване на мерките за избягване едностранчиво прилагане на дисциплинарни наказания. И от това имаше действителен резултат, щото и в ония години все още имаше да се шири и в среди на божем културни семейства неразбиране и субективни родителски схващания.
А какво да кажем за случая, когато глупаво разтревожена, сигурно недостатъчно образована майка безотговорно произнисаше клетвите си срещу тоя директор, който почернил децата им, като ги облякъл в тия черни униформени сатенени манти, та не ще могат да се оженят?? Отговор на това беше една визита на почит и внимание в дома на въпросната родителка от класната наставница и директора, за да се дойде до пълно разбирателство и доверие. В осъществяване на това общуване, общо взаимно осведомяване и установяване на готовност за взаимно сътрудничество от особено значение бяха масовите общи събрания, тяхната организация и съдържание. Обязателно редовно всяка година в началото на учебната година се свикваше първото общо събрание, на което наред с отчитането на стария се избираше нов родителски комитет.
На тези събрания се отдаваше особена тържественост, но и културна изява, предоставена за изпълнение самостоятелно от ученически колективи, за задоволство и радост на родителите. Обикновенно събранията се откриваха с изпълнение на музикална хорова и индивидуална програма и декламации, самодейно подготвена от някой клас ученички. Обикновенно след това, освен сухи служебни доклади, ученичка изнисаше реферат на културно просветна тема, най-често из културното минало на Шумен. Тези реферати биваха толкова добре съчинени, та почти винаги излизаха и в местния печат. И това беше удоволствие и гордост за родители и училище. От особено значение за мен бе първото ми в директорската слуцба общо родителско събрание на есента 1938 година. А за бъдещата ми работа бе много важно как ще бъда посрещнат и приет, защото моето назначение стана по чисто служебен път и само от гледище на интересите на гимназията. А имаше тогава обществено политически среди и инстанции, като полицията и военните, които смятаха и държаха да имат мнение и становище по такива назначения. Но там, по онова време имаха съставено мнение, дори предубеждение за моята политическа “благонадежност” и остават недоволни от невземане тяхното мнение.
От средата на висшите военни от гарнизона, които имаха деца ученички в гимназията, решават да ме подложат на проверка като дойдоха групово на горното общо събрание и вместо майките родителки, които обикновено са редовните в събранията. /За горните подробности научих едва в последствие/. Действен орган на тази родителско училищна взаимност е родителският комитет, който се избира ежегодно от общото събрание. За дееспособността на родителския комитет е важно как и за каква работа са подбрани хората и че той няма ролята на благотворителна дамска комисия. По важни педагогически и обществено родолюбиви съображения съм се стремял в тоя комитет да влязат хора от различни обществени политически и социални среди. Те всички са за училището ни само родители на нашите ученички, а за гимназията ученичките са само деца на българския народ. При нас в училището няма място нито за привилегии и предпочитания, нито за инкриминация. Приблизително в този смисъл беше отговорът ми на областния директор Ст. Пенев по повод строгот мъмрене и дори заплаха.
Струва ми се, че въпросът се отнисаше до адвокатите Съби Писков и Атанас Капитанов, че били комунисти. А те бяха едни от най-полезните в комитета хора. Във всеки случай родителските комитети при гимназията през тези години са допринесли за по-добрите родителско учителски отношения и за затвърдяване училищната дисциплина. Заслуга е и засиленият принос във Фонда и трапезарията бедни ученички. Мъчно е вече по памят да се изброят всички приноси в услуга на училището направени от родителските комитети през тия шест години. Затова родителския комитет е бивал винаги зачитан да присъствува и представлява родителската страна на разни тържествени изяви на гимназията, например на тържественото откриване на учебната година.
И всичко това безспорно допринесе за повишаване обществения престиж на гимназията, защото родителската страна е общественото лице и на училището. Като израз на това обществено благоволение към училището трябва да отбележим новоткритите нови благотворителни фондове: фонд 100,000 лева, фонд 100,000 лева от Тодор Кюлюрев, фонд Петрана Манолова – 50,000 лева и фонд Д. Кърджиева – 25,000 лева.