Директорът

С него започна настоящият обзор за девическата гимназия, редно е да бъде завършено изложението пак с него. И в живота, развитието и израстването на гимназията, като образцово учебно заведение през този период трябва да се съзре неговото действено присъствие и ръководещо участие, с всеотдайна преданост и всеотдайност на учетелевото призвание. Но за избягване на неудовбството от самопоказване ще оставим да говорят думите и преценката на едно необвързано лице и вещ специалист педагог.

Беше в края на 1942 година, на особена за средните училища в града конференция директорът изнесе за гимназията си специален определен с наредба от Министерството доклад за живота, организацията, осъществяване на различните й учебно-възпитателни дейности, ученическа самодейност организации, както и специални учебни мероприятия. Конференцията се проведе в аулата на гимназията, та след съвещанието група от присъстващите външни лица пожела и бе разведена из помещенията на новопостроената и вече обзаведена гимназиална сграда. След оглеждане на класни стаи, кабинети и лаборатории и физкултурна зала и в заключение на чутото и видяното, присъстващата в групата преподавателка по педагогия в учителския институт Вера Атанасова изрази своите лични впечатления със следните думи: “колега Хлебаров, отдавна съм се интересувала от вашата работа, но нямах щастието да работя с вас.

Сега с изключително внимание слушах доклада ви и с още по-голямо любопитство обглеждах отличното обзавеждане на училището и като педагог трябва да призная, че в направеното и постигнатото от вас виждам осъществени наши най-съвременни педагогически схващания и идеали. Но защо там на събранието не се намери поне един от вашите, които знаят всичко това, да стане и с няколко думи да изкаже призвание”? Но горния случай е по-изключителен, защото хората, обществото, масата го ценят по повърхностни и преходни впечатления, а и най-близките му, които смятат, че го познават, най-малко присягат да разберат душата му, особено в изпитанията, които редовно преживява. В ръководство делата на училището той е длъжен и се ръководи от принципа на единоначалието, прилаган и днес, което се чувства от подведомствените му, при незадълбочено разбиране на нещата, като потиснала свободата им власт.

А ако пък има и известно духовно превъзходство, последното често се чувствува като душевно потискане и зависимост. А всичко това също тъй често трови добрия климат, който трябва да осигури благотворна учебно възпитателна работа, а понякога може да доведе до взрив и отплата? Проявилия се в своята работа деен директор става най-обглежданата личност и от служебни, и от обществени и политически позиции, но в основата на критиката обикновено няма здрава мисъл. Когато и в приближените му среди някой се изкаже похвално за него, всички останали мълчат, а когато някой се изкаже неблагоприятно – другите остават с въздишка на облекчение и задоволство, че и тяхната преценка е била правилна. И затова мненията за него са били разнолики: за десните е бил ляв, а пък за някои леви – десен? Впрочем, положението му на началник и характера на службата му да разрешава и спорни служебни прояви и отношения, дори да прилага административни и дисциплинарни мерки са повод за извикване на множество субективни недоволства и като правило /?/ от директора все за нещо имаше недоволни. И това всичко създаваше на директора много горчиви преживявания, затуй че се е старал винаги да бъде справедлив?

Затова някога учителят по литература и директор на злополучното турско педагогическо училище в Шумен Марин Иванов, развалнуван от такива огорчения казваше: “Какъв? Директор ли е? – в хаван да го стриет”. Но най-големите подмолни трудности и изпитания за него идваха от обстоятелството, че той е не само педагогически ръководител и училищен организатор, длъжността на директора е и представителна на училищната власт – Министерството, на която е пряко подчинен директора и обикновено безскрупулно използван за провеждане на своята преходна политика често противоречаща и на самия директор. А тогава наистина годините бяха безпокойни, с изострени в страната обществено-политически отношения и борби, които имаха отражения и в училищата. Но в гимназията особени прояви от този род или разкрития нямаше. Важно бе, че бе опазена от вмешателство на полицията. Но как се изтълкува това положение в гимназията?

Едни, включително и властта обвиняваха директора в защита и опазване на ученичките комунистки, а други, в крайна сметка записаха във вина на директора, че е действувал така, та не е могло да има така желаните от тях прояви. И за това последното директорът понесе горчива отговорност. Тук е място да се отбележат за станалите през този период две исторически за българския народ събития: връщането на България на Южна Добруджа и влизането на войските ни там през 1940 година и заемането на Македония през 1941 година. И за да бъдем верни на истината, ще трябва да кажем, че и двете събития бяха посрещнати от целия, без разлика на убеждения народ с въодушевление и чувство на удовлетворение, зашото виждаше в това “най-сетне” осъществяване на заветните ни народни идеали, и то без война.

Горните събития и настъпващите политически събития наложиха провеждането и на една по-засилена мобилизация на българските войски, при която бе мобилизиран и нашия директор. Отначало уж за малко, а след това престоя във войската на прикриващия фронт /турската граница/ от края на февруари до края на септември 1941 година цели седем месеца. Така бе откъснат от училищната работа, в която бе така много ангажиран и остави за временен заместник учителката по математика Весекина Йовева, да води най-неотложните текущи дела на училището. Впрочем, въпреки изпитаната и опитност и старание, тя не можеше напълно да замести директора, пък и нямаше сили да води редовната си учителска работа с повече от 20 учебни часа седмично и да изпълнява директорски задължения.

Затова още отначало се е почувствало отсъствието на директора, та по почин на ученички и техни родители са правили писмена молба да бъде отмобилизиран техния директор и върнат в гимназията дето е необходим. Безспорно това искане е останало неудовлетворено от войнския началник, но по молбата на абитуриентките да бъде освободен да дойде в гимназията и проведе годишния тържествен акт с раздаване на дипломите на завършващите гимназията.

Редно е да се каже, че в ония години бе установено най-тържествено провеждане на годишния акт на двете шуменски мъжка и девическа гимназии в салона на читалището при многобройна публика от родители и настойници и официални лица. На приветствените и настойнически слова на двамата директори отговаряха първенците от двете гимназии. Така бе проведен и тогавашния акт, за който мобилизирания директор на девическата гимназия бе служебно командирован от Началника на дивизията за два дни до Шумен. Друга такава еднодневна командировка до Шумен използува за да уреди някои неотложни и изправителни проблеми по строителството на източното крило на гимназията и устройството на лабораториите. За подпомагане на заместниците и ръководството делата на гимназията бе установена кореспондентска връзка между мобилизирания директор и службите на гимназията, заместник директор В. Йовева и секретар Р. Вълчев. През тия месеци на отсъствие на директора на гимназията от Румъния идващи навлязоха в България немските войски. Това създаваше и на нас нова политическа ситуация и опасност от въвличане и на България във военния конфликт, абсолютно нежелан от българския народ. Но идването на немските войски в Шумен създаваше за девическата гимназия един по-специфичен проблем. Знае се при такива ситуации някои момичета да се поддадат и завържат компрометиращо познанство и връзки с чужденците. Затова гимназиалната управа издаде предупредителна наредба към ученичките.

И както обикновенно се случва, макар и като изключение, някои ученички, които не зачели предупреждението по наредбата и с деянията си са изложили името и честта на българската девойка, са строго наказани. Знае се, че след 1941 година вътрешното положение в страната, със засилените социално-политически борби и външен политически натиск се беше така задълбочило, че с основание, днешни съвременни историци го таксуват като период на революционна криза. При това положение изпод гнета и несъгласие с првежданата от Министерството политика директорът се почувствува силно потиснат и дори, че вече не е за това място. Затова през 1942 година при идването в гимназията на Началника на среднот образование Григор Христов предяви желание с молба да бъде освободен от директорството и преведен за учител в някое от съответните училища в ШУМЕН. На това му искане Началникът отвърна: “И ти ли бягаш?” и добави: “Разсъди ли добре? Струва ми се, че за теб специално сега такова напущане не е безопасно”.

Директорът почувствал, че в горните думи се крие не само отказа, но и някакво предупреждение, реши да остане на много отговорния си пост, обладан и от постоянния си скрупул за сециален дълг към училището. И с това училището действително стана и негова лична съдба. През следващата 1943 година, директорът получи приятелско писмо от управата на Съюза на българските химици, с което му съобщават, че най-после е осъществено едно отдавнашно искане на съюза и към Министерството на народната просвета се открива отделен главен инспекторат по химия, тоест ние си имаме наш инспекторат. И с това му искат съгласието да бъде представен от страна на Съюза за назначаване на откритата длъжност.

Писмото е подписано от В. Дучевски, В.Огнянов, М. Стефанова и Г. Кованев. Директорът отказва на предложението, понеже не е в съгласие със сегашната политика и Министъра и Министерството и това не ще му даде възможност да проведе от проектирани мероприятия и от съюза. Но с този отказ той пожертвува осъществяване на една мечта за преместване на работа в София. Така революционната промяна на девети септември го завари на този пост. И естествено, с общата заповед за освобождаване от длъжност на директорите на гимназиите и той бе уволнен, та след четиригодишно изкупително изпитание да мине на друг сектор в изграждането на новото. С това приключва и периода на моята училищна дейност.

Шумен, юни 1984 година

Веселин Хлебаров